Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2011 01:24 - Приятелствата,които ни тласкат отвъд "Бариерата", или по-точно отвъд лудостта.
Автор: daretomove Категория: Други   
Прочетен: 602 Коментари: 0 Гласове:
0



Звук от кибрит отекна в нощта.Пламъкът освети лицето й и веднага угасна,задушен от кълбо цигарен дим.Тя отпи още една глътка от виното и въпреки съпротивата, картините отново нахлуха в главата й.Спомените от който толкова силно се опитваше да избяга я застигаха всеки ден с все по-голяма сила.Бяха изминали 2 години от последната им среща,но Той все така стоеше пред нея,толкова ярък,че ако протегнеше ръка щеше да усети топлата му кожа.Отново седяха заедно на онази тераса до морето.В същото онова кафе,където Той весело й се усмихваше,а Тя наивно си пиеше чая.И така спомен след спомен дните минаваха пред очите й.Слънцето,което се отразяваше в морето пред Тях,нощните звезди,който се качваха на хълма да гледат,апартамента с неговия скосен таван,в който Тя така и не се научи да не си удря главата.И ето ги заедно отново седяха на онзи оранжев диван ,надвесени над дъската за шах.Тя леко смутена,а Той-доволен, потънал в безмълвие.За нея Той  беше любовник,приятел,враг и просто познат.Той беше хем всичко,хем нищо от това.Дори сама Тя не го разбираше.Но все пак те бяха там и бяха двамата.Хората идваха,отминаваха,някой понякога се застояваха,но в края на деня,те пак оставаха сами.Той ту я гледаше влюбено,ту се дърпаше ,ще кажеш току що я е срещнал.И винаги бяха там посредата.И така в детски игри времето стана студено,после дърветата цъфнаха и дойде време за плаж. Без да усетят времето мина. Дойде момента на заминаването.Тя опаковаше багажа си със лудешки блясък в очите.Толкова силно копнееше за нов живот,нови емоции,че във вихъра реалността се размаза.Виждаше само цветове.Ярки и жизнени, даващи нови надежди,нови мечти.Експлозии от червени цветя,ярки жълти слънца....и после....бледо зелена трева,пожълтели листа,посивяла земя,черна нощ.Същата черна нощ, която тази вечер се пропиваше в тялото й.Мазна и лепкава.Цветовете бяха изгубили своята яркост.После се сети.Тя много отдавна стоеше пред ‘бариерата’.Стоеше и просто я гледаше,не успяваше да мине отвъд.Същата тази бариера,която държи обикновените хора,там долу,където им е мястото.Твърдо стъпили на земята.Сякаш Тя беше Доротея,а Той-нейният Антонии.Страхуваше се,че ако я премине сама,ще се озове долу на студения асфалт.Заедно те разпалваха пожара на своите лудости.И бяха двамата,неразбрани от никого,по отделно сами , но заедно по-познати от всякога.Тя угаси последната цигара-единствената светлинка,останала в нощта.Пристъпи към ръба на балкона и остави последната мисъл за Него да се стопи в мъглата на спомените й.За нейна учуда Тя полетя не на долу,а право към звездите.Тази нощ Тя беше най-дивата луда.Тази нощ,Тя прескочи ‘бариерата’.Спомените се изплъзнаха между пръстите й и останаха там горе при звездите.Някой ден може би щеше да се върне за Тях.Но не утре.Може би някой път,когато отново се почувстваше твърде здраво стъпила на земята и имаше нужда пак да полети.За сега Той не й беше нужен.Сега имаше нещо по-скъпо.Имаше не просто себе си.Имаше цял свят под краката си.




Гласувай:
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: daretomove
Категория: Други
Прочетен: 10030
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 1
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031